КАК ДА ВЗЕМЕМ ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ САМО ЗА МИНУТА

Понякога се изправяме пред трудни решения, които включват едно или повече неизвестни. Не можем да знаем предварително какви ще са последиците от всяка алтернатива. Това е особено вярно за важни решения, като напускане на работа, създаване или прекратяване на връзка или преместване в друг град.

КАК ВЗИМАМЕ РЕШЕНИЯ

Когато се изправиш пред подобно решение, какво правиш? Ако не можеш да прецениш последиците от решението си, можеш ли да направиш нещо по-добро от това да налучкаш?

Обикновено в подобни ситуации хората се вцепеняват. Дори и да не ти харесва настоящето, ще се тревожиш, че алтернативите ще са още по-лоши. Всяко решение включва избор между това да се поддържа статуквото и това да се предизвика промяна. Когато не сме сигурни дали една промяна ще бъде за добро, по подразбиране не я предприемаме.

Нека ти покажа един много лесен метод за това как да вземаш подобни решения. В повечето случаи ще ти отнема не повече от 60 секунди, за да оцениш която и да е възможност.

За всяка алтернатива, която обмисляш се запитай “Това наистина ли съм аз?”

Това, което питаш е дали всеки един възможен път, по който можеш да поемеш е честно изразяване на истинското ти “Аз”. В каква степен всяка възможност от едно решение отразява истинското ти “Аз”?

Решенията като акт на самоизразяване

Когато погледнем на различните възможности от едно решение като на нещо повече от алтернативи, а именно като на креативни начини за самоизразяване, някои решения започват да се вземат много по-лесно.

Можеш да си кажеш “Този път няма да е лесен, но знам, че това е правилният начин, защото това съм аз.”

Или можеш да заключиш “Независимо как се опитвам да си представя това, дълбоко в себе си знам, че това не съм аз. Това просто не съм аз.”

Ето няколко начина, по които можеш да приложиш този метод:

  • Тази работа наистина ли съм аз?

  • Тази фирма наистина ли съм аз?

  • Да бъда наемен служител (или предприемач или инвеститор или собственик на фирма) наистина ли съм аз?

  • Тази връзка с моя партньор наистина аз ли съм?

  • Този град наистина аз ли съм?

  • Тази къща наистина аз ли съм?

  • Тази книга, която чета наистина аз ли съм?

  • Тази риза/връзка/дреха наистина аз ли съм?

  • Този приятел наистина аз ли съм?

  • Това хоби наистина аз ли съм?

  • Тази кола наистина аз ли съм?

  • Тази храна наистина аз ли съм?

  • Този навик наистина аз ли съм?

  • Тази духовна или религиозна практика наистина аз ли съм?

  • Това ниво на здраве и физическа форма наистина аз ли съм?

Обърни внимание, че можеш да прилагаш “Това наистина ли съм аз?” както за сериозни, така и за по-маловажни решения. Това е нещо, което можеш да използваш всеки ден, дори когато просто решаваш какво да купиш в супермаркета.

Кажи няколко срички

Ако изпитваш затруднения да прецениш дали едно решение е “наистина теб”, просто кажи на глас неговите атрибути.

Например, ако мислиш дали да не смениш работата си, опиши новата работа, която обмисляш. Тя сигурна ли е или рискована? Спокойна или вълнуваща? Социална или усамотена?

Сега помисли дали същите тези прилагателни не те описват като човек. Ти сигурен ли си или играеш на риск? Спокоен ли си или вълнуващ? Обичаш ли да си сред хора или предпочиташ усамотението?

Тази нова работа наистина ли си ти?

Понякога може да изглежда малко глупаво, но съм сигурен, че ще направиш интересни изводи, ако просто го направиш.

Ако смяташ, че си храбър човек, постъпвай храбро във взаимоотношенията си с други хора. Това ще ти даде ценен урок за това кои хора ти пасват най-добре. Ако сегашната ти връзка нещо куца, този процес ще ти покаже защо. Ще можеш да видиш къде точно се разминават твоето истинско аз и твоето настояще.

Личен пример – покупка на бюро

Пред три седмици Ерин (бел.ред.: бившата съпруга на Стив Павлина) и аз се преместихме в нова къща и аз исках да си купя ново бюро за офиса.

(Старото ми бюро бе на 14 години и бе толкова износено, че не искаха да го приемат дори за благотворителност. Реших да го използвам в тренировките си по бойни изкуства, докато не се превърна в купчина прах.)

Този път исках висококачествено бюро, което ще ми върши работа дълги години, вместо дървения плот, който бях купил на промоция за 99 долара след като завърших колежа.

Направих си списък с критериите, на които да отговаря бюрото, измерих с метър наличното пространство и си определих неограничен бюджет. Разгледах в много местни магазини за мебели и търсих в мебелни сайтове, но нищо не ме грабна истински.

Започнах да си мисля, че може би трябва да платя, за да ми направят бюро по поръчка, но това ми се стори прекалено. Започнах да се разочаровам, а домашният ми офис остана без бюро за няколко дни.

Мислех си: “Това трябва да е лесна задача, особено ако няма ограничения в бюджета. Няка си трябва да я правя по-трудна, отколкото е.”

Запитах се дали няма по-добър начин да открия подходящото бюро. Не исках да купувам нещо, което не харесвам, но осъзнах, че вместо да се опитвам да открия нещо, което да удовлетвори списъка ми с критерии, това което всъщност искам е бюро, което просто да ми подхожда, нещо което да отразява какъв човек съм.

Ето как избрах да взема решение само като огледам всяка алтернатива на бюро и се запитам: “Това наистина ли съм аз?”

Върнах се в същите местни мебелни магазини и получих съвършено различно изживяване. Вместо да търся това, което искам, търсех това, което съм. Търсех нещо, което съм аз във формата на бюро.

Да, знам че звучи странно. Всъщност, исках да намеря бюро, което да е малко странно. Ако не беше малко странно, нямаше да съм аз. Когато видех бюро, за което преценявах, че всеки би го оценил високо, знаех, че не е за мен.

По принцип мразя шопинга, но този път се наслаждавах на прекараното време. Може би бих се наслаждавал на пазаруването много повече, ако винаги постъпвам по същия начин. Поглеждах някое богато украсено и шикозно бюро и си казвах: “Не е това. Аз не съм богато украсен.” Поглеждах някое тежко, солидно бюро, което само Супермен би успял да вдигне и си казвах “Това е твърде тежко. Аз съм по-лек от това.” Поглеждах някое бюро от евтини плоскости и си казвах: “Не. Аз съм по-издържлив и здрав от това.”

Най-накрая открих необичайно бюро, което ми хвана окото. Беше елегантен микс от стъкло, метал и дърво. Почувствах се някак познато, когато седнах зад него, но по странен начин. Не бях съвсем сигурен какво да го правя. Определено не беше любов от пръв поглед, но имаше нещо, което силно ме привлече. Стана ми много интересно.

Това бе бюро, което иначе бих подминал, защото от пръв поглед личеше, че не отговаря на първоначалните ми критерии. Този път се запитах “Това наистина аз ли съм?” и отговорът не беше незабавно “Да”. Трябваше да помисля.

Описах бюрото с думи. Казах си:

“Това бюро е чисто, ефикасно, организирано, прозрачно, интелигентно, креативно и добре конструирано. Някои хора биха се влюбили в това бюро, но други биха го намерили за неподходящо. Не съм сигурен дали го харесвам, но определено грабна вниманието ми. Никога не бих изпитал отегчение, ако в стаята ми има такава вещ.”

Скоро осъзнах, че това е правилното бюро за мен, защото бях описал себе си. Използвах го няколко седмици и истински го харесах. То е толкова… мен.

(Ако ти е любопитно да узнаеш какво бюро си купих, то е от колекцията Stockton на Sharper Image. Заедно с него си взех и подходящите шкафчета. Петте части от комплекта ми излязоха 600 долара… но си струват всяка стотинка.)

И така, това е пример за решение, което е важно за мен. Щях да използвам това бюро много, така че си струваше да взема нещо добро. Само че твърде усложних решението.

Като се попитах “Това наистина ли съм аз?”, елиминирах цялата сложност и можах да откроя истинските си критерии за покупка. Всяко бюро, което огледах ми помогна да се приближа към финалното решение.

Нека повторя, че напълно осъзнавам, че всичко това може да звучи доста странно за човек, който никога не е опитвал подобно нещо. Така че, не бъди някой, който никога не до е опитвал.

Позитивно подкрепление

Когато вземаш решения чрез въпроса “Това наистина ли съм аз?”, ще използваш идеализирана версия на себе си за сравнение. Това е твоето най-добро “Аз”. Това си ти в твоите мечти и съкровени желания – такъв, какъвто би искал да си.

Какво ще се случи, когато започнеш да изпълваш живота си с хора, места и предмети, които отразяват самия теб? Ще започнеш да развиваш тези качества в себе си още и още.

Само като седя зад новото си бюро започвам да се чувствам по организиран, ефикасен и креативен. То непрекъснато ми напомня какъв човек се стремя да бъда. Дори когато не съм точно такъв, продължавам да се връщам отново и отново към позитивната мисъл какъв бих желал да съм. Дори не ми се налага да мисля за това.

Използвам метода “Това наистина ли съм аз?” често напоследък. Наскоро разказах за него на Ерин и тя много го хареса. Когато ходим в някой мебелен магазин, спираме се пред нещо и се питаме “Това наистина ли сме ние?” Дотук изглежда, че постигаме съгласие. Това е един чудесен начин да се уверим, че сме в синхрон един с друг.

Огледай се. За кои неща около теб можеш да кажеш, че са наистина теб? А кои не са? Какво можеш да направиш по въпроса?

Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *