17 КРАТКИ МИСЛИ, КОИТО ЩЕ ПРОМЕНЯТ ГЛЕДНАТА ВИ ТОЧКА

    „Алиса в Страната на чудесата“ е роман, написан през 1865 година от английския белетрист Чарлз Латуидж Доджсън, който го издава под псевдонима Луис Карол. Романът е смятан за един от най-характерните представители на литературни нонсенс и  литературните критици са ужасени от това колко странна е книгата.
Мъдростта и абсурдът са неразривно свързани в тази книга, любима на толкова поколения по цял свят.
Предлагаме ви 17 от най-ярките и запомнящи се мисли, които са толкова добре формулирани, че биха могли да бъдат пътеводител в ежедневието ни:

alisa-v-stranata-na-chudesata-2010-dvd_11

1. Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време.

2. Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!

3. Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.

4. Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!

5. Ако не бях истинска, нямаше да плача.

6. Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.

7. Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?

8. Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!

9. „Аз не мисля…“ – „Значи не бива да говориш“, рече Лудият Шапкар.

10. Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.

11. Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!

12. Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.

13. Да убиваш Времето! Нима това може да се хареса някому? Ако не си се карала с него, би могла да поискаш от него всичко, каквото ти се ще.

15. Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!

16. Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.

17. – Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да тръгна оттук?

– Зависи от това къде искаш да стигнеш.

– Не ме интересува къде…

– Значи няма значение накъде ще тръгнеш

Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *