КАК НИ ОЦЕНЯВАТ ХОРАТА

Отишъл веднъж един млад човек при Учителя и казал:
– Дойдох при теб, защото се чувствам толкова жалък и незначителен, че вече не вярвам в себе си. Всичко около мен твърдят, че съм некадърник, загубеняк и идиот. Моля те, Учителю, помогни ми!

z


Учителят погледнал младежа и набързо отговорил:
– Извинявай, но сега съм много зает и не мога да ти помогна. Налага ми се бързо да уредя нещо много важно, – и след известен размисъл добавил: – Но ако си съгласен да ми помогнеш в моята работа, то с удоволствие ще ти помогна и аз.

– С удоволствие, Учителю, – промърморил младежът и горчиво отбелязал, че за пореден път са го оставили на заден план.

– Добре, – казал Учителят и свалил от пръста си малък пръстен с красив камък.

– Вземи коня и препускай към пазара на площада! Трябва бързо да продам този пръстен, за да си платя дълга. Постарай се да вземеш за него колкото се може повече, но във всеки случай не по-малко от златна монета! Яхвай коня и се върни възможно най-скоро.

Младежът взел пръстена и потеглил. Пристигнал на пазарния площад и започнал да предлага пръстена на търговците, които го разглеждали с интерес.
Но щом чуели за златната монета, веднага губели интерес. Едни му се смеели открито в лицето, други просто се извръщали, но само един търговец му обяснил, че една златна монета е твърде висока цена за такъв пръстен и би могъл да вземе две медни или в краен случай сребърна.

Чувайки думите на стария човек, младият се разстроил много, защото си припомнил думите на Учителя в никакъв случай да не взима цена по-ниска от златна монета. Обиколил целия пазар и предлагал пръстена на всички, но без успех. Тогава оседлал коня и се върнал обратно, обезсърчен от неуспеха.

– Учителю, не можах да изпълня заръката ти, – тъжно казал той. – В най-добрия случай можех да взема за пръстена сребърна монета, но ти ми каза да не взимам по-малко от златна! А пръстенът не струва толкова.

– Ти току що произнесе много важни думи, синко! – отговорил Учителят. – Преди да се опиташ да продадеш пръстена, хубаво би било да се установи истинската му цена. А кой може да го направи по-добре от бижутера? Иди при бижутер и го попитай колко би ни дал за пръстена. След като ти отговори, не продавай пръстена, а се върни при мен.

Момчето се отправило при бижутера.
Бижутерът дълго разглеждал пръстена под лупа, сложил си го на малкия пръст, и накрая се обърнал към младежа:
– Предай на Учителя, че сега не мога да му дам повече от 58 златни монети. Но ако ми даде време, ще купя пръстена за 70.

– 70 монети?! – засмял се радостно младежът, благодарил на бижутера и с пълна скорост се втурнал обратно.

– Седни тук, – казал Учителя, след като изслушал оживения разказ на момчето. – И знай, синко, че ти си като този пръстен. Скъпоценен и неповторим! И да те оцени може само истинският експерт. Очакваш ли това да може да направи първият срещнат?!…

Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *